Насо вламингии , едроносият еднорог , насеченият еднорог , еднорогът на Вламинг и зебровият еднорог е вид морска лъчеперка риба, принадлежаща към семейство Acanthuridae , рибите-хирургове, еднорогите и тангите. Този вид се среща в Индо-Тихоокеанския регион .
Таксономия
Naso vlamingii е описан официално за първи път като Naseus vlamingii през 1835 г. от френския зоолог. Ахил Валансиен стипово находище, посочено като остров Молука в Индонезия. [3] Този вид е класифициран в номинирания подрод на рода. Насо . [4 ] Родът Naso е единственият род в подсемейството Nasinae от семейство Acanthuridae.
Етимология
Naso vlamingii имаспецифичното име , което почита холандския изследовател Адмирал Корнелис дьо Вламинг , който е събирал образци и е рисувал илюстрации на риби за Националния музей по естествена история и Валансиен, е основал описанието си на една от илюстрациите на Вламинг. [4]
Описание
Naso vlamingii има 6 бодла и 26 или 27 меки лъча, всички с подобна височина, поддържащи високата гръбна перка , и 2 бодла, както и между 27 и 29 меки лъча, поддържащи аналната перка . Има сравнително дълбоко тяло със стандартни дължини , вариращи от 2,2 пъти дължината при подрастващи до 2,6 пъти дълбочината на тялото при възрастни. Има ясно изразена луковична издатина, растяща от главата над муцуната. Има две костни пластини от всяка страна на опашния дръжка , които имат килове с предни заострени бодли. Възрастните развиват дълги нишки от върховете на лобовете на опашната перка . Общият цвят на възрастните е сиво-кафяв или червеникавокафяв и те имат способността бързо да променят цвета си, с малки тъмносини петна по главата и горните хълбоци. Тези петна се съединяват, за да образуват ивици по долните хълбоци. Има широка синя лента, която се простира от окото до предната част на луковичната издатина. Устните са сини, а в задната част на основата на гръдната перка има неправилно синьо петно . Опашната перка е синя в основата си, сива в средата с неясен жълт ръб и сини външни краища на лобовете, което се простира и до влакната. Интензитетът на цвета на сините маркировки може да се увеличи до яркосиньо, когато рибата се показва по време на ухажване или за комуникация с риби по-чистачки на почистващи станции. Този вид има максимална публикувана дължина от 60 см (24 инча).
Разпространение и местообитание
Naso vlamingii има широк ареал в Индо-Тихия океан , който се простира от източното крайбрежие на Африка между Кения и Южна Африка , през островите в Индийския океан , но отсъства от континенталните южноазиатски води , през Андаманско море , Индонезия и в Тихия океан . В Тихия океан се простира на север до Южна Япония , на изток до островите Галапагос и на юг до Нова Каледония и Австралия . [1] В Австралия видът се среща на редица офшорни острови и рифове, както и от северната част на Големия бариерен риф на юг до водите край Сидни в Нов Южен Уелс и във водите около остров Лорд Хау в Тасманово море . Рибата еднорог с голямо име се среща в дълбоки лагуни и рифове към морето , като често се събира в пасажи , които се хранят със зоопланктон около по-високите райони на дълбоки склонове и откоси.
Биология
Naso vlamingii може да живее до 40 години в плен. [8] Яйцата им се оплождат външно, след като бъдат пуснати на партиди от женската. Хвърлянето на хайвера обикновено се случва на групи, където много индивиди се събират, за да пуснат яйцата и сперматозоидите си едновременно. Те променят хранителния си режим през целия си живот. Младите индивиди са тревопасни ; хранят се главно с водорасли , полувъзрастните са всеядни , а възрастните са предимно месоядни ; ловуват зоопланктон .
Naso lituratus , рибата-клоун , оранжево- шипка риба еднорог , черноперка риба еднорог , тихоокеанска оранжево-шипка риба еднорог , черноперка риба еднорог или раиранолик еднорог , е вид морска лъчеперка риба, принадлежаща към семейство ... Acanthuridae , рибите-хирургове, рибите-еднороци и рибата-тангус. Тази риба се среща в източната част на Индийския океан и западната част на Тихия океан.
Уникални за членовете на Acanthuridae, включително Naso lituratus , са бактериите Epulopiscium . Тези бактерии влияят върху храносмилането на Naso lituratus , като им помагат да преработват водораслите в диетата си. [3] [4] [5]
Naso lituratus може да се срещне в Индийския и Тихия океан . Този вид може лесно да се разпознае по два яркооранжеви, извити напред бодла на опашния дръжка (основата на опашката), оранжевите устни и черната маска за лице. Тялото е кафеникаво-сиво с жълт тил и има широка черна ивица на гръбната перка. Достига около 45 см (18 инча) дължина.
Може да се намери по кораловите рифове , често по двойки.
Таксономия
Naso lituratus еописан официално за първи път през 1801 г. като Acanthurus lituratus от немския натуралист . Йохан Райнхолд Форстер, без да посочва типово находище , въпреки че се счита, че това е Таити от Обществените острови на Френска Полинезия . [7] Този вид е класифициран в номинирания подрод на рода. Насо . [8 ] Родът Naso е единственият род в подсемейството Nasinae от семейство Acanthuridae.
Описание и биология
Характеристиките на Naso lituratus включват оранжеви устни, опашен дръжка с извита кука и черна маска за лице. Описанията на тези характеристики включват една гръбна перка на върха на главата, обградена от широка черна лента с дължина около 45 сантиметра. Те едва растат по размер. Дълга анална перка с II бодли и 28–30 меки лъча и непрекъсната, без назъбена гръбна перка с VI бодли и 27–30 меки лъча. Съдържа 8 до 9 хрилни ребра на долния крайник, докато горният крайник има 4. Общо има 6 бодли, всеки с 26–29 меки лъча. Няма мастни перки. Има една анална перка, общо два бодли и между 27 и 30 меки лъча върху нея. Гръдните и тазовите перки са две от сдвоените му перки. Гръдната перка съдържа 17–18 меки лъча и 0 бодли. Тазовата перка има един бодли и три меки лъча. При възрастните мъжки индивиди, върхът на лоба образува дълга нишка. Опашната перка е с форма на луна или полумесец. На опашния дръжка се намират две остри остриета, насочени напред. При младите индивиди остриетата им не са напълно развити, тъй като имат задушаващ сиво-кафяв оттенък с черни, жълти и бели шарки. Нямат „рога“ на челото или предна издатина, каквито могат да се видят при някои други видове Acanthuridae.
Разпространение и местообитание
Naso lituratus живеят в Източната част на Индийския и Тихия океан, като местообитанието им са кораловите рифове, разположени около тези океани. Размножаването на този вид е различно при Acanthuridae и има ясно изразени разлики в размера. Хвърлянето на хайвера се случва целогодишно в Гуам. Те се нуждаят от високи нива на кислород, силни водни течения, едни и същи компаньони и трябва да се хранят с диви водорасли. Тяхната тактика за самозащита е, че ще изпънат силните си опашни шипове, за да ударят всеки приближаващ хищник.
Naso lituratus има различни приложения от човека, включително като източник на храна и като стока в търговията с домашни любимци и аквариуми.
Най-често се среща чисто синьо, тъмносиньо или светлосиньо, въпреки че наблюдателите могат да открият и аквамарин, лилаво или оранжево в целия океан. Тези морски звезди могат да достигнат диаметър до 30 см (11,8 инча), със заоблени върхове на всяко от раменете; някои индивиди могат да имат по-светли или по-тъмни петна по всяко от раменете си. Отделните екземпляри обикновено са с твърда текстура, притежавайки леко тръбни, удължени рамена, характерни за повечето други представители на вида. семейство Ophidiasteridae , и обикновено притежаващи къси, жълтеникави тръбни крачета . Жител на коралови рифове и морска трева легла, този вид е сравнително често срещан и обикновено се среща с рядка гъстота в целия си ареал. Сините звезди живеят фино или понякога междуприливно , върху фин (пясък) или твърд субстрат и се движат сравнително бавно (средна скорост на движение 8,1 см/мин).
Родът Linckia , както е вярно и за други видове морски звезди, е призната от учените за притежаваща забележителни регенеративни способности и надарена със защитни сили. автотомия срещу хищници. Въпреки че все още не е документирано, L. laevigata може да са способни да се размножават безполово. L. laevigata очевидно не е изключение от това поведение, тъй като много индивиди, наблюдавани в природата, са с липсващи ръце или понякога са във формата на комета.
Тази морска звезда е доста популярна сред морски аквариум любители , където е необходимо правилно, бавно аклиматизация преди да влезе в системата от резервоари, и адекватен източник на храна, подобен на този, който се намира в естествената му среда. Обикновено се смята, че като детритиворе , много източници твърдят, че този вид ще пасе неограничено в целия аквариум за органични филми или заседнали, нискорастящи организми, като например гъби и водорасли . В хобито на морските аквариуми е наблюдавано да консумират морска звезда Asterina, които обикновено се внасят в такива аквариуми върху повсеместните „живи камъни“, използвани в подобни условия.
Sabellastarte spectabilis, commonly known as the Indian feather duster worm or feather duster worm, is a tubicolous marine polychaete worm. These worms are characterized by their beautiful, feathery tentacles, which they use to filter feed and breathe. They live in leathery tubes, often covered with mud, and are found in tropical and subtropical waters.
Appearance:
Color: Vibrant colors can range from reds, oranges, to purples.
Tentacles (radioles): The tentacles are feathery and arranged in a fan-like structure, creating a striking display when the worm is active. They are striped in dark and pale brown bands.
Tube: The worms secrete a leathery tube that protects them.
Size: Can reach up to 80 millimeters in length and 10-12 millimeters in width.
Habitat and Behavior:
Location: Native to tropical waters of the Indo-Pacific but have spread to other regions.
Tube: The tubes are typically buried in the sediment.
Filter Feeding: They use their tentacles to capture small particles of organic matter from the water.
Sedentary Lifestyle: They primarily live within their tubes and do not move much.
Reproduction and Other Characteristics:
Asexual Reproduction: They can reproduce asexually by fragmentation.
Regeneration: They can regenerate body parts if damaged.
Aquarium Popularity: They are popular in aquariums due to their beauty and helpfulness in removing organic particles from the water.
The Turbo fluctuosa, commonly called the Mexican Turbo Snail or Super Turbo Snail, is a marine gastropod mollusk known for its unique, top-shaped shell and its effectiveness at consuming algae. These snails are popular in reef aquariums due to their ability to quickly remove nuisance algae, including hair algae, from live rock and aquarium glass.
Key characteristics:
Shell: The Turbo fluctuosa has a thick, top-shaped shell with an iridescent interior. The shell can be olivaceous, green, brown, or grayish, with white longitudinal stripes or spots.
Diet: It's a herbivore that feeds primarily on algae, including hair algae, cyanobacteria, and diatoms. It is also known to consume Asparagopsis algae, which can be problematic in reef aquariums.
Behavior: These snails are active both day and night and move slowly over surfaces, grazing on algae. They can bulldoze loose rocks in search of food, so aquariums with well-secured rockwork are recommended.
Aquarium Care: Turbo fluctuosa snails thrive in well-established tanks with plenty of live rock and are compatible with most reef aquarium inhabitants. Adequate calcium levels are needed for shell growth, and supplemental feedings with dried seaweed may be necessary if algae levels are low.
Origin: They are native to the Gulf of California, off the coast of Mexico.
Size: They can grow up to 2 inches in diameter
Nardoa novaecaledoniae, also known as the Goldtip Starfish, Yellow Mesh Sea Star, or Peach Tip Mesh Sea Star, is a species of sea star in the family Ophidiasteridae. These starfish are found in the Indo-Pacific region, including areas like Australia, Indonesia, and the Philippines.
Key features of Nardoa novaecaledoniae:
Appearance: They are characterized by their vibrant coloration, often with a tan to brown body and golden or peach-colored tips on their arms. The arms can also have white spots on the central disc that get smaller as they move towards the arm tips.
Size: Nardoa novaecaledoniae can grow up to 10 inches (25 cm) in diameter.
Habitat: They typically inhabit shallow, rocky reefs.
Diet: They are omnivores, feeding on algae, small fish, and mussel flesh.
Care: They are not commonly seen in the home aquarium trade and can be sensitive to sudden changes in salinity.
Range: They are found in the Western Pacific Ocean.
The Ciliopagurus strigatus, commonly known as the Halloween hermit crab, is a brightly colored hermit crab with a vibrant orange and black striped appearance. They are popular in marine aquariums due to their distinctive colors and usefulness as algae eaters and scavengers.
Key features and characteristics:
Appearance:
The Halloween hermit crab is easily recognizable by its bright orange and red striped "stockings". They also have a small claw on the left side.
Habitat:
They are found in the Central Pacific region, and are often associated with reef environments.
Diet:
They are omnivores, feeding on algae, detritus, leftover food, and sometimes other small creatures.
Behavior:
They are scavengers, sifting through the substrate to clean up detritus and algae. They also help aerate the substrate by moving the sand.
Reef-safe:
Generally considered reef-safe, they do not pose a threat to reef corals or other reef inhabitants.
Shells:
They live in borrowed shells, usually abandoned snail shells, and may even attack and consume snails to obtain a shell.
Maintenance:
In aquariums, they should be provided with a variety of shells to choose from, and their diet may need to be supplemented with algae and other food items if necessary.
In short, the Halloween hermit crab is a visually appealing and useful addition to a marine aquarium, known for its vibrant colors, algae-eating habits, and cleaning skills
Bubble-tip anemones, scientifically named Entacmaea quadricolor, are sea anemones known for their distinctive, bulbous tentacle tips. These anemones display a range of colors, including greens, tans, browns, and maroons. They have a sticky foot called a "basal disc" that they use to attach to surfaces, and their bodies consist of a cylindrical stalk topped with an oral disc surrounded by tentacles.
Key features of Bubble-tip Anemones:
Bulbous Tentacles:
The most prominent feature is the bubble-like or pear-shaped tips on their tentacles, which give them their common name.
Color Variation:
They can be found in various colors, including green, tan, brown, and maroon.
Sticky Foot:
They have a basal disc (or pedal disk) that helps them anchor to surfaces.
Symbiotic Relationship:
Bubble-tip anemones can host clownfish and other anemonefish, forming a beneficial symbiotic relationship.
Growth:
They can grow up to a foot in diameter, but typically remain smaller in aquariums.
Location:
They are found in oceans around the world, including the Indo-Pacific area and the Red Sea.
In essence, the Bubble-tip Anemone is a vibrant, adaptable creature with unique characteristics, making it a popular choice for marine aquariums
Price per 1 polyp
Ricordea florida, a type of corallimorph, is a popular and hardy "false coral" known for its bright colors and ease of care in saltwater aquariums. They are characterized by a small, disc-like body with short, bubble-like tentacles and come in various shades of purple, orange, green, blue, and yellow. While they are not true corals, they are still considered a popular addition to many reef tanks.
Key characteristics of Ricordea florida:
Appearance: They have a disc-like body with a smooth, sometimes ruffled edge, and a central oral disk where the mouth and tentacles are located.
Tentacles: Short, rounded tentacles cover the body, and these can be various colors, including the mouth.
Coloration: They exhibit a wide range of colors, including purple, orange, green, blue, and yellow.
Ease of Care: Ricordea florida is known for being easy to care for, making it suitable for beginners.
Habitat: They are native to the Caribbean and are found in shallow, turbid waters.
Feeding: They are primarily suspension feeders and can also photosynthesize, making them relatively easy to maintain.
Growth and Reproduction: They can grow quickly and often reproduce by splitting or budding.
Water Conditions: They prefer a moderate water current and light.
Price per polyp
Metarhodactis is a genus of corallimorpharian, specifically the genus Metarhodactis, belonging to the family Discosomidae. It's a monotypic genus, meaning it contains only one species, Metarhodactis boninensis. These organisms are known for their large, oval-shaped oral discs with curled edges and unbranched papilliform tentacles. They are also characterized by having a high density of zooxanthellae in their tentacle gastrodermal tissue.
Here's a more detailed breakdown:
Classification:
Metarhodactis is a corallimorpharian, falling under the phylum Cnidaria, subphylum Anthozoa, class Hexacorallia, order Corallimorpharia, and family Discosomidae.
Description:
Studies on Thai specimens of Metarhodactis have shown they possess oval-shaped oral discs with curled edges and unbranched papilliform tentacles.
Zooxanthellae:
These corals have a symbiotic relationship with zooxanthellae, which are photosynthetic organisms that provide them with nutrients.
Nematocysts:
Metarhodactis possesses a variety of nematocysts, with holotrichs III and microbasic p-mastigophores being the most abundant.
Reproduction:
Male and female reproductive organs are found in separate individuals.
Distribution:
The species Metarhodactis boninensis is found in various parts of the world, including Thailand and Japan.
price per polyp
Rhodactis, commonly known as mushroom corals, are a type of corallimorph that are easily recognizable by their large, individual polyps that resemble mushrooms. They are related to stony corals but do not form a stony skeleton. Rhodactis are popular in reef aquariums for their easy care and adaptable nature.
Key Characteristics of Rhodactis:
Appearance:
They are soft, fleshy, and have a jelly-like texture. Their individual polyps can be quite large, often reaching 1-18 inches in size.
Color and Texture:
They come in a wide variety of colors, including green, brown, tan, pink, and purple, and can have different textures, some even resembling hairy mushrooms.
Habitat:
They are found in the Indo-Pacific region, including Fiji, Tonga, Solomon Islands, and the Great Barrier Reef.
Care:
Rhodactis are known for being easy to care for and can thrive in a variety of aquarium environments.
Feeding:
They are photosynthetic and can also feed on particulate matter and small invertebrates.
Lighting:
Rhodactis generally prefer low to moderate lighting, ideally in the range of 75-150 PAR.
Flow:
They prefer low to moderate water flow.
Rhodactis in Reef Aquariums:
Rhodactis mushrooms are a popular choice for both beginner and experienced aquarists.
They can be placed in a variety of reef tank environments, making them a versatile choice.
They can be propagated (fragged) by experienced hobbyists.
Some species, like the Elephant Ear variety, can even be aggressive feeders and may consume smaller fish.
Price per 1 polyp
Discosoma sp. ferugata refers to a specific variety of mushroom coral with a vibrant green color, often described as a "metallic" or "fluorescent" green. They are known for their mushroom-like appearance and relatively low care requirements, making them a popular choice for reef aquariums.
Here's a more detailed description:
Appearance:
Discosoma sp. Electric Green are known for their distinctive green color, often described as a vibrant or metallic hue. They have a disc-shaped appearance and can grow to be quite large, up to 4 inches in diameter, .
Care:
They are generally easy to care for, preferring low to moderate lighting and water flow. They are also relatively tolerant of different water parameters.
Habitat:
Discosoma sp. are naturally found in warm waters throughout the Indo-Pacific, Caribbean, and tropical West Atlantic. They can be found in a variety of reef habitats, including intertidal zones and sheltered reefs.
Feeding:
They primarily feed on the products of their symbiotic zooxanthellae, but can also supplement their diet with dissolved organic matter and particulate matter from the water column. Some may also eat small fish or food particles.
Other notes:
Discosoma sp. are a part of the Corallimorpharia order, which is also related to sea anemones.They are often referred to as "mushroom corals" due to their shape.
