Price per polyp
Candy Cane coral or Caulastrea, is a popular, beginner-friendly large polyp stony (LPS) coral, characterized by its bright green, trumpet-shaped polyps. These polyps grow in clusters from a branching skeleton, creating a visually appealing structure. They are known for their hardiness and ability to add a vibrant pop of color to reef aquariums.
Key characteristics:
Appearance: The coral has a branching skeleton with trumpet-shaped polyps that are typically a vibrant neon green.
Polyp Structure: Each polyp has a central mouth surrounded by tentacles, and they can expand significantly, sometimes resembling a closed brain coral.
Hardiness: Green trumpet corals are considered hardy and relatively easy to care for, making them a good choice for beginners.
Lighting and Flow: They generally thrive under moderate lighting and moderate water flow.
Aggression: They have short sweeper tentacles, but are generally considered peaceful and can be placed near other corals, provided there's enough space to prevent them from touching.
Growth: They tend to grow at a moderate pace, forming dense colonies over time.
Water Conditions: Stable water conditions with appropriate levels of calcium, strontium, and other trace elements are important for their health.
In summary, the green trumpet coral is a visually appealing and relatively easy-to-care-for coral, making it a popular choice for reef aquarists of all experience levels.
Двойка Nemateleotris magnifica (огненоподобно попче) обикновено се състои от един мъжки и една женска, често срещани да се реят близо до входа на дупка, като мъжкият пази яйцата, докато се излюпят. Мъжкият и женската са сходни на външен вид, но удълженият първи гръбначен шип на мъжкия може да е малко по-изпъкнал.
Специфични характеристики:
Външен вид:
Огненобялото попче е известно с отличителното си оцветяване: перленобяла предна половина, преходяща в оранжево-червена задна половина, и тъмночервена опашка. Първият гръбен шип е силно удължен и бял.
Поведение:
Те обикновено са мирни риби и прекарват по-голямата част от времето си, окачени близо до убежище, често дупка, чакайки малка плячка да се носи по течението.
Поведение на двойките:
В дивата природа те често живеят по двойки или малки групи, реейки се над рифа и активно ловувайки храна.
Диета:
Те са месоядни, хранят се със зоопланктон, малки безгръбначни, а в аквариуми лесно приемат саламура, скариди мизис и приготвени морски храни.
Trochus maculatus, or the maculated top shell, is a marine snail with a solid, conical shell that reaches up to 7 cm in length. Its shell is characterized by spiral rows of beads and axial streaks of color, while the base is marked with radiating streaks or spots. It lives in rocky shores, coral reefs, and subtidal zones of the Indo-Pacific region, where it feeds on algae.
Morphology
Shell: Conical, solid, and heavy, with a flat base.
Whorls: Approximately 9-10 whorls that are flat or slightly concave, with a beaded spiral sculpture.
Periphery: The body whorl is carinated (angled) and can be spinose.
Coloration: The upper surface is typically patterned with longitudinal stripes or flames of brown, purplish, or reddish color on a lighter background. The base is marked with radiating streaks or spots, sometimes in a zigzag or finely tessellated pattern.
Aperture: The inside of the aperture is white and lirate (lined).
Habitat and diet
Location:
Found in rocky shores, coral reefs, and subtidal zones throughout the Indo-Pacific region.
Diet:
Primarily herbivorous, it grazes on film algae, diatoms, and other types of algae.
Other characteristics
Size: Can grow up to 7 cm, though sizes often range from 3-5 cm.
Body: Has a large foot and long tentacles.
Economic importance: Harvested for food and its shell, which can be used for things like buttons.
The Chromis viridis, commonly known as the blue-green chromis or green chromis, is a small, iridescent damselfish with a bright blue-green or apple-green coloration. They are known for their shimmering, almost iridescent appearance that changes based on light. Males may turn yellow to orange during spawning. They are found in the Indo-Pacific region, inhabiting coral reefs and lagoons.
Key characteristics:
Size: Typically reach a maximum length of 4 inches, but most stay around 3 inches.
Color: Shimmery, iridescent blue-green or apple-green.
Spawning coloration: Males may turn yellow to orange during mating season, sometimes with black coloration.
Habitat: Coral reefs and lagoons, typically in the shallows.
Social behavior: Form large schools, often above branching Acropora corals.
Aquarium suitability: Popular and easy to care for in saltwater aquariums.
Diet: Plankton feeders; readily accept a variety of foods, including flake food, frozen, and live foods.
Territoriality: Can be territorial, especially during mating, and may nip at other fish if crowded.
Natural habitat: Found throughout the Indo-Pacific region, from the African coast to the Pitcairn Islands.
Price per polyp
Euphyllia ancora, commonly known as anchor coral or hammer coral, is a reef-building coral characterized by its dome or cushion-shaped colonies and distinctive anchor-shaped (or hammer-shaped) tips on its tentacles. It exhibits a wide range of colors, including green, purple, and orange, making it popular in the aquarium trade. This species is known for its flabello-meandroid skeleton and is found in Indo-Pacific tropical and subtropical waters.
Here's a more detailed description:
Colony Shape:
Fimbriaphyllia ancora forms dome or cushion-shaped colonies, which can be quite large, sometimes several meters across.
Skeleton:
The skeleton is flabello-meandroid, meaning it has a branching pattern with valleys between the ridges.
Polyps:
The polyps have large, tubular tentacles with distinct anchor-like tips. These tips can also resemble hammers or the letter T.
Coloration:
The coral displays a variety of colors, including blue-gray, orange, and green, often with pale cream or green outer borders on the tentacles.
Habitat:
It is found in Indo-Pacific tropical and subtropical waters, forming large colonies in reef environments.
Common Names:
It is known as anchor coral or hammer coral due to the shape of its tentacles.
Price for frag with 10 polyps
Zoanthus, commonly known as "zoas" or "button polyps," are a genus of colonial, polyp-forming anthozoans, related to sea anemones. They are popular in the aquarium hobby due to their vibrant colors and relatively easy care. Zoanthids are characterized by their encrusting growth form, spreading across surfaces like a mat, with individual polyps connected by a fleshy tissue called a coenenchyme.
Here's a more detailed description:
Colonial Structure:
Zoanthus colonies are made up of numerous individual polyps, each with a central mouth surrounded by tentacles. These polyps are connected by a mat-like structure called the coenenchyme, allowing for nutrient and energy transfer throughout the colony.
Growth Form:
Zoanthids typically grow in a flat, encrusting pattern, often resembling a carpet or mat on rocks, sand, or other surfaces.
Appearance:
They exhibit a wide range of colors and patterns, with many hobbyists naming specific color morphs (e.g., "Watermelon," "Miami Vice"). Some zoanthids also possess proteins that cause them to fluoresce under certain lighting conditions.
Habitat:
Zoanthids are commonly found in coral reefs, where they can tolerate a wide range of light and water flow conditions. They are often found in shallow, high-light environments, but some species can also be found in deeper waters.
Aquarium Care:
Zoanthids are generally considered relatively easy to care for in captivity, making them a popular choice for reef aquariums.
Toxicity:
It's important to note that some zoanthids contain palytoxin, a potent toxin that can be harmful if ingested or if it comes into contact with skin or eyes. Some aquarium hobbyist sites say to handle them with care and avoid contact with the toxin.
Pusiostoma, commonly known as the Bumble Bee Snail, is a small, striking marine gastropod mollusk with a distinctive black and yellow striped shell. These snails are native to the Indo-Pacific region and are known for their scavenging abilities and ability to fit into tight spaces. They are a popular addition to reef aquariums for their beauty and helpfulness in maintaining tank cleanliness.
Here's a more detailed look:
Appearance:
The Bumble Bee Snail's shell has a white or yellowish background with several black, transverse bands, mimicking the colors of a bumblebee. It's a small snail, typically ranging from 1 to 2 cm in length.
Habitat:
These snails are found in tropical and subtropical waters, primarily in rocky and reef environments.
Diet:
Bumble Bee Snails are known to be algivores, meaning they feed primarily on algae, detritus, and uneaten food. They are also known to eat vermetid snails.
Behavior:
They are generally peaceful and are considered reef-safe, making them a good addition to reef aquariums. They are also known to be nocturnal and can be found hiding in crevices.
Care:
They are considered moderately hardy, but require stable water parameters, including temperature, salinity, and pH.
Breeding:
Breeding in captivity is not well-documented, but they are known to lay eggs above the waterline
Nassarius snails are small, carnivorous marine snails with a distinctive, oval-shaped, spiral shell. They are known for their efficient scavenging of detritus, uneaten food, and other organic waste, and are helpful in cleaning up and aerating aquarium substrates.
Key features of Nassarius snails:
Appearance:
They have a small, oval shell, often tan or brownish in color. They also possess a long, tube-like siphon that protrudes from the sand when feeding.
Behavior:
Nassarius snails are burrowers, spending most of their time under the sand and emerging when food is detected. Their burrowing helps to aerate the sand bed, which is beneficial for maintaining a healthy aquarium.
Diet:
They are scavengers that feed on detritus, decaying organic matter, uneaten food, and fish waste. They do not consume algae.
Benefits:
Nassarius snails are valuable additions to a clean-up crew in aquariums. They help to remove waste, aerate the substrate, and maintain a healthy environment.
Care:
They are relatively easy to care for and thrive in well-established reef tanks with a deep sand bed. They require a stable environment and a varied diet, including sinking pellets and occasional meaty foods.
Salarias fasciatus, известен още като скъпоценен бленни или косачка за трева, е малка, камуфлажна риба, която обикновено се среща в морска среда. Характеризира се с маслинено до кафяво оцветяване, с множество тъмни ивици и бели петна, и склонност да се слива със скали и корали. Може да достигне максимална дължина от 14 см.
Ето по-подробно описание:
Размер и форма:
Salarias fasciatus е сравнително малка риба, достигаща максимална дължина от 14 см (5,5 инча). Тя има удължена форма на тялото, като тялото е отчетливо по-дебело от главата.
Оцветяване и шарки:
Те проявяват пъстър или пясъчен цвят, често с тъмни ивици, бледи петна и ивици. Някои индивиди могат да имат и фини сини петна с тъмни очертания по задната част на тялото.
Структура на перките:
Гръбната и аналната им перка са прикрепени към основата на опашната перка чрез мембрана. Възрастните мъжки имат удължени предни лъчи на аналната перка.
Камуфлаж:
Оцветяването и шарките им са пригодени да се сливат с околната среда, което им позволява да се камуфлират с камъни, корали и чакъл.
Диета:
Въпреки че често са наричани „косачки за трева“ поради навиците си да се хранят с водорасли, те са предимно детритолози, като водораслите съставляват само малка част от диетата им.
Поведение:
Те са известни със своята личност и навика да „зашеметяват“ зрителите с големите си орбитални очи, докато изследват околната среда.
Синьоивичатият зеленоглав ( Labriodes dimidiatus ) е един от няколкото вида зеленоглави риби, срещащи се по кораловите рифове от Източна Африка и Червено море до Френска Полинезия . Подобно на други зеленоглави риби, той се храни с паразити и мъртви тъкани от кожата на по-големите риби в мутуалистични отношения , които осигуряват храна и защита за зеленоглавия рибка , както и значителни ползи за здравето на останалите риби . Забележително е и с това, че е възможно да е преминал теста с огледалото , макар че това не е безспорно.
Таксономия
Генетичен анализ на L. dimidiatus разкри, че популацията попада в две монофилетични групи. кладове , като популациите в Индийския океан обикновено имат различна ширина на ивиците от рибите в западната част на Тихия океан . Японските зеленоглави риби обаче попадат в същата група като рибите в Индийския океан, въпреки разликата във външния вид, и двата клада се припокриват около Папуа Нова Гвинея. Два тясно свързани вида чистачи, Labroides pectoralis и Labroides bicolor , са групирани в клада L. dimidiatus , така че синьоивичастият чистач може всъщност да е полифилетичен , включващ няколко вида .
Описание
Това е малък зеленоглав, средно дълъг 10 см (3,9 инча), най-много 14 см (5,5 инча). Може да се разпознае по широка надлъжна черна ивица, която минава по протежение на страната и окото; гърбът и коремът са бели (понякога леко жълтеникави). Тази бяла част променя цвета си в яркосиня отпред на животното, докато черната ивица се разширява към опашката. Малките са черни с електриковосиня линия.
Разпространение
Синьоивичатият чистач се среща по кораловите рифове в тропиците от Червено море и Индийския океан до западната част на Тихия океан (включително Папуа Нова Гвинея , Япония , Фиджи и Френска Полинезия ). [5] За първи път е регистриран в морския резерват на островите Кермадек северно от Нова Зеландия през 2015 г., след като изследователи са изследвали стотици часове неизползвани документални филмови кадри.
Почистване
Чистите рибки обикновено се срещат на почистващите станции . Почистващите станции са заети от различни групи чисти рибки, като например група млади, двойка възрастни или група женски, придружени от доминиращ мъжки. Когато посетителите се приближат до почистващите станции, чистите рибки ги поздравяват, като изпълняват танцуващо движение, при което движат задните си части нагоре и надолу. Посетителите се наричат „клиенти“. Чистачите от синьо-бели риби се почистват, за да консумират ектопаразити по рибите клиенти за храна. По-големите риби ги разпознават като чистачи, защото имат странична ивица по дължината на тялото си, и чрез моделите си на движение. Чистачите поздравяват посетителите в опит да си осигурят източник на храна и възможност за почистване с клиента. След като разпознае чистача и успешно привлече вниманието му, рибата клиент заема специфична за вида поза, за да позволи на чистача достъп до повърхността на тялото, хрилете и понякога устата си. [ необходим е цитат ] Други риби , които участват в такова поведение на почистване, включват попчета ( Elacatinus spp.) Известно е, че синьо-белият чистач почиства от семействата balaenopteridae , chondrichthyans , homaridae , octopodidae и dermochelyidae .
В различните региони, синьо-ивичатката чистачка показва различна степен на зависимост от ектопаразитите на клиентите си като основен източник на храна. В приливни среди, като например Големия бариерен риф , синьо-ивичатката чистачка е факултативен чистач, който се храни повече с корали, отколкото с рибни клиенти. Младите чистачи от синьо-бели ивици хапят клиентите си по-често от възрастните в този регион, като по този начин променят динамиката на познатата мутуалистична връзка. Въпреки това, в региони, където почистващите риби от вида „bluestreak“ зависят единствено от паразитите на клиентите си, рибите, които имат достъп до услуги за почистване, са в по-добро телесно състояние от тези, които нямат достъп до почистващи средства. В Марса Барейка в природния резерват Рас Мохамед, Египет , синьоивичатата чистачка живеят в специфични сектори на плитките рифове и е доказано, че разчитат на ектопаразити от видове като кафявата риба хирург и белокоремната дама . В този регион рибите, които посещават по-чисти риби, имат по-ниски антителни отговори от тези без достъп до по-чисти места, което предполага, че достъпът до по-чисти места може да намали необходимостта от активен имунитет.
Размножаване
Мъжките от породата чистачи защитават специфични територии за обитаване от други мъжки, в които те могат да контролират женските в тези територии. Когато доминиращият мъжки вече не съществува на тази територия, една от по-големите женски е в състояние да смени пола си, за да поеме контрол над нея.
Halichoeres chrysus , наричан обикновено канарче , златист или жълт , е вид риба от семейство Грийн. семейство , родом от централната индо-тихоокеанска област.
Описание
Канарчето е малка риба, която може да достигне максимална дължина от 12 см. Има тънко, удължено тяло с крайна уста. Оцветяването на тялото е ярко жълто с няколко вариации в зависимост от възрастта. Младите и незрелите женски имат две черни петна, оградени с бяло или светложълто по гръбната перка (първото в началото на перката (от страната на главата), а второто в средата на гръбната перка ) и трето между опашния дръжка и началото на опашната перка . Зрелите женски или младите мъжки показват само двете черни петна по гръбната перка. Зрелите мъжки показват само първото черно петно на предната част на гръбната перка, по-светло петно точно зад окото и неправилни зеленикави до розови линии по лицето.
Разпространение и местообитание
Канарският зубър е широко разпространен в тропическите и субтропичните води на централния Индо-Тихи океан , в район, граничещ с Коледните острови и Индонезия , Япония , Нов Южен Уелс и Роули Шоулс , както и с островите Тонга и Соломоновите острови .
Този рибец се среща по външните склонове на рифовете, в чакълести и песъчливи райони от повърхността до дълбочина от 30 метра.
Биология
Канарчето живее на малки групи. То е бентосно животно. хищник , който се храни главно с малки морски безгръбначни, като ракообразни , мекотели , червеи и бодлокожи, уловени върху или в субстрата.
Подобно на повечето риби, канарчето е протогинен хермафродит , т.е. индивидите започват живота си като женски с възможността по-късно да се превърнат в мъжки.
Lysmata amboinensis е всеяден скариди видове известен с няколко общи имена, включително Тихоокеанска скарида-чистачка . Счита се за скарида-чистачка, тъй като се храни с нея. паразити и мъртвите тъкани от рибата съставляват голяма част от диетата ѝ. Видът е естествена част от коралов риф екосистема и е широко разпространена в цялата тропиците обикновено живеят на дълбочина от 5 до 40 метра (16–131 фута).
Lysmata amboinensis Може да достигне дължина на тялото от 5–6 сантиметра (2,0–2,4 инча) и да има дълги бели антени. Възрастните скариди са бледи на цвят с надлъжни ивици по черупката си; една централна бяла ивица с по-широки аленочервени ивици от двете страни. Скаридата има дълъг ларвен стадий и необичайно полово съзряване, като първоначално е мъжки, но се превръща във функционален екземпляр. хермафродит веднъж узряло.
Lysmata amboinensis е популярен в домашни и обществени аквариуми, където обикновено се нарича скариди-чистачи скункс ; това се дължи на поразителните им цветове, мирния им характер и полезността им симбиотично почистване връзка, която може да се наблюдава и в плен.
Възрастните скариди могат да достигнат дължина на тялото от 5–6 сантиметра (2,0–2,4 инча) с два чифта дълги бели... антени . Тялото и краката са бледо кехлибарени на цвят с надлъжни ивици по черупка : една централна бяла лента е оградена от по-широки аленочервени ленти. Има няколко симетрични бели петна по червената опашка. Най-предните антени се разклоняват на две, което прави скаридата да изглежда сякаш има три чифта антени. Както при всички десетоноги Има 10 чифта ходещи крака, като най-предният чифт има щипки ( пинцерти ). Пред ходещите крака има чифт бели... максилипеди използва се за хранене. Под гръден кош зад ходещите крака са сдвоени плеоподи (плувни кошки), използвани за плуване и мътене на яйца. [ Lysmata amboinesis] имат чифт очи с форма на стъбло, въпреки че експериментите показват, че имат грубо зрение и са далтонисти ; тази ниска пространствена разделителна способност прави малко вероятно те да видят поразителните шарки на други скариди или тропически риби.
Разпространение и местообитание
Lysmata amboinensis е местен за кораловите рифове по целия тропиците включително Червено море и Индо-Тихи океан . Те живеят в тропическите коралови рифове между дълбочина от 5 до 40 метра (16–131 фута) и обикновено се намират в пещери или рифови издатини.
Жизнен цикъл
Lysmata amboinesis снасят яйца, които възрастните скариди държат прикрепени към своите плеоподи . Ранните ларви се наричат науплиите които се излюпват в по-развити ларви, наречени зоеи, и преминават през свободно плаващ планктон етап. През това време те се хранят с друг планктон и линеене през 14 идентифицирани етапа, достигайки приблизително 2 сантиметра (0,79 инча) дължина за 5-6 месеца. В този момент ларвите ще се установят и метаморфоза в по-зряла форма, макар и все още не във възрастно състояние. Това се постига след няколко линеене, които се случват на всеки 3–8 седмици.
Всяка скарида започва като мъжки, но след няколко линеене се превръща в хермафродит което им позволява да функционират едновременно като мъжки и женски при взаимодействия с друга скарида; тези скариди нямат чисто женска форма. Тази форма на полово съзряване е научно описана като „протандричен едновременен хермафродитизъм“ и е уникална за Лисмата скариди сред други десетоноги ракообразни. При едно хвърляне на хайвера, възрастните скариди снасят между 200 и 500 яйца, които първоначално са прикрепени към плеоподи и са зеленикави на цвят; яйцата набъбват и изсветляват преди излюпването, а няколко ще станат сребристи в деня на излюпването. Яйцата се излюпват около здрач, освобождавайки ларви с дължина 3–4 милиметра (0,12–0,16 инча) в свободно плаващите пелагична зона.
Поведение
Lysmata amboinesis Не живеят на големи групи, по-често по двойки, и макар че са всеядни, се смята, че извличат голяма част от храната си от почистване на паразити и мъртви тъкани от риби. Тяхното чифтосване е наблюдавано в плен, където то включва малко ритуали: двойка напълно зрели хермафродитни скариди се редуват в линеенето си, чифтосването се случва малко след линеене, когато едната скарида, действаща като мъжка, следва другата, действаща като женска, която ще мъти оплодените яйца; когато следващата скарида линее, ролите и следователно видимият пол се разменят.
В плен L. amboinesis Наблюдавано е, че са социално моногамни, проявявайки такава агресия, че ако се държат в групи от повече от 2 индивида, една двойка ще убие останалите. Въпреки че обикновено не се срещат в големи групи в дивата природа, не е известно дали са социално моногамни в естествената си среда.
Симбиоза
Lysmata amboinesis , подобно на другите скариди-чистачи, има симбиотична връзка с „клиентска“ риба, при която и двата организма се възползват; скаридите получават храна от яденето паразити живеещи с големи риби, а клиентите се възползват от премахването на паразитите. Почистващите организми, включително скариди и риби, могат да се съберат на едно място на риф в така наречената „ почистваща станция “, която рибите посещават, когато е необходимо; почистващите скариди изпълняват люлеещ се танц от едната страна на другата, за да сигнализират за услугите си, когато рибата се приближи. Премахването на паразити в плен се случва главно през нощта, въпреки че не е известно дали това се дължи на поведението на скариди или риба гостоприемник. Освен това, почистващите услуги, предоставяни от скаридите, подпомагат заздравяването на рани от наранени риби, което подкрепя хипотезата за симбиоза. L. amboinesis Също така често се среща да живее в пещери с рибите си клиенти, като например мурените, осигурявайки на скаридите защита от хищници.
Поради ползите от по-чистите скариди за рибата, която почистват, Lysmata amboinensis и други видове са предложени като потенциално полезни за аквакултурите.
Общоприето име
Lysmata amboinesis в търговията с морски аквариуми обикновено се нарича скариди за почистване на скункс , скариди с бели ленти или алени скариди за почистване поради външния си вид, но това фамилно име понякога се използва и за Дебелиусова лисмата .
В аквариума
Много видове Лисмата , включително L. amboinesis обикновено се отглеждат в аквариуми със солена вода ; те са безопасни и полезни, тъй като ще почистят както аквариума, така и рибите, но няма да навредят на коралите. Поради тези причини те често се отглеждат както в домашни, така и в обществени аквариуми за образователни цели, понякога в „басейни за докосване“, които позволяват на посетителите да поставят ръката си във водата, така че скаридите да почистят ръката си.
Въпреки значителните усилия L. amboinesis остава трудно за култивиране в плен, въпреки че възрастните редовно хвърлят хайвера си. Цикълът от хвърляне на хайвера до възрастна форма отнема приблизително 6 месеца, през които по-голямата част от ларвите умират. Поради това, повечето скариди, продавани в аквариумната индустрия, са уловени в дивата природа, което е довело до опасения относно негативните ефекти от премахването им върху естествените рифове, въпреки че понастоящем няма доказателства за такъв ефект.
