Oxymanthus benneti, also known as Anneissia bennetti, is a large feather star species characterized by its numerous feathery arms (31-120) used for filter-feeding. These arms, with their finger-like pinnules, trap food particles like detritus, phytoplankton, and zooplankton from the water column. A defining feature is its large, thick centrodorsal (body) with long, robust cirri (3-4.5 cm) used for attachment and later for elevation when free-living. These cirri help distinguish it from similar species.
Here's a more detailed breakdown:
Size and Appearance:
Oxymanthus benneti is one of the larger feather star species, reaching up to 30 cm in diameter.
Feeding:
They are filter feeders, capturing suspended food particles with their numerous feathery arms.
Arms and Pinnules:
The arms are equipped with many pinnules, which are finger-like projections that increase the surface area for trapping food.
Centrodorsal and Cirri:
The body (centrodorsal) is large and thick, with long, robust cirri used for initially attaching to a substrate and later for elevation and movement.
Life Cycle:
They begin life attached to a stalk, but become free-living as adults, using their cirri to position themselves for feeding.
Symbiosis:
Oxymanthus benneti is known to host various species of polychaete worms, offering them shelter, food, and protection in a commensalistic relationship.
Озонатор AquaLight ET 100
вариант
ЕТ100
Регулируем
10-100 мг/ч
максимална мощност
5 вата
Приложение
Сладководна/морска вода
2000/1000 л
препоръчителен въздушен поток
20-500 л/ч
регулируем
създава кристално чиста вода
намалява количеството на микробите
увеличава производителността на скимери, биофилтри и механични филтри
значително намалява замърсяването с нитрити и амоняк
увеличава редокс потенциала и съдържанието на кислород
отделя жълти вещества и други замърсители за разграждане
Приложение в сладка и морска вода
Паракантурус хепатус е видове Индо-Тихоокеанския регион Риба-хирург . Популярна риба в морски аквариуми , това е единствен член на род Паракантурус .
На вида се приписват редица общоприети имена, включително царствен танг , палитра хирургична риба , синьо танг , кралско синьо танг , хипопотам танг , син хипопотам танг , риба хирург с флагоопашат вид , Тихоокеански царствен син танг и синя риба хирург , хепатус танг , Индо-тихоокеански син танг , царствена синя риба-хирург , клиновидно опашен танг , клиноопашат син танг.
Описание
Паракантурус хепатус има кралскосиньо тяло, жълта опашка и черен „палитра“ дизайн. Дължината му при първа полова зрялост е 149,2 мм. Възрастните обикновено тежат около 600 г (21 унции), а мъжките обикновено са по-големи от женските. Гърбът има широка черна зона, която обхваща върха на гръден , създавайки син овал от всяка страна на рибата, който се простира в посока на окото. Опашката има яркожълт триъгълник с върха си преден към опашна гръбначния стълб и неговата основа в заден края на опашна перка . Черното обгражда триъгълника на горния и долния лоб на опашната перка, в същия оттенък като задната област.
Паракантурус има малък малък люспи , всяка с къси ктении на горната повърхност. Люспите по опашния гръбнак притежават ктении, приблизително три пъти по-дълги от люспите по останалата част на тялото. Люспите, разположени отпред на главата между окото и горната челюст, са по-големи с туберкулозни, костни пластинки.
Тази риба има сгъстена, елипсовидна форма на тялото и терминална муцуна. Има девет гръбначен бодли, 26–28 гръбни меки лъча, три анални бодли и 24–26 анални меки жълти лъча, и 16 главни опашни лъча с леко изпъкнали горни и долни лобове. Неговото тазова перка е съставен от един гръбнак и три лъча; тази характеристика се счита за синапоморфия на Насо и Паракантурус род. Опашният дръжка има шип, разположен в плитък жлеб, което е характерно и за сродните му таксони. Зебразома . Има 22 прешлена. Паракантурус има малки, близо разположени, назъбени зъби, и е описан като подобен на резец.
Морфологията на челюстта включва ектоптеригоид което свързва палатин към квадратен близо до ставния кондил. На антеродорзалната повърхност на хиомандибуларен . The оперкул е по-слабо развит, с отчетливо изпъкнал профил.
Налице са някои леки вариации във външния вид Паракантурус . Долната част на тялото е жълта в западно-централната част Индийски океан индивиди и синкави в Тихоокеански индивиди. Освен това, синият цвят на ствола на Паракантурус губи пигментация в отговор на промени в светлината и/или мелатонин нива, което прави външния му вид малко по-светъл през нощта.
Разпространение
Царственият син танг може да се намери навсякъде Индо-тихоокеански регион . Среща се в рифовете на Филипини , Индонезия , Япония , Големият бариерен риф на Австралия, Нова Каледония , Самоа , Източна Африка и Шри Ланка . Един единствен екземпляр е фотографиран през 2015 г. в Средиземно море край Израел. Скитащи екземпляри са били открити два отделни случая в Хавай и се предполага, че са били изпуснати от аквариума.
Паракантурус е съществуващ пребиваващи в следните територии: Американска Самоа; Австралия; Британска територия в Индийския океан; Бруней Дарусалам; Остров Коледа; Кокосови (Кийлинг) острови; Коморски острови; Острови Кук; Спорна територия (Параселски острови, острови Спратли); Фиджи; Френски южни територии (Мозамбикски Ламанш); Гуам; Индия (Никобарски острови, Андамански острови); Индонезия; Япония; Кения; Кирибати (Кирибати Лайн острови, острови Финикс, острови Гилбърт); Мадагаскар; Малайзия; Малдиви; Маршалови острови; Мавриций; Майот; Микронезия (Федеративни щати); Мианмар; Науру; Нова Каледония; Ниуе; Северни Мариански острови; Палау; Папуа Нова Гвинея; Филипините; Реюнион; Самоа; Сейшели; Сингапур; Соломонови острови; Сомалия; Южна Африка; Шри Ланка; Тайван (провинция на Китай); Танзания (Обединена република); Тайланд; Източен Тимор; Токелау; Тонга; Тувалу; Съединени щати (Хавайски острови); Малки отдалечени острови на Съединените щати (острови на САЩ, о-ви Хауланд-Бейкър); Вануату; Виетнам; Уолис и Футуна.
Еколог
Паракантурус е дневен морски видове който заема морски неритичен местообитания по крайбрежните линии. Среща се в бистра вода по открити външни рифови зони или в канали с умерено или силно течение. Използва предимно местообитания на коралови рифове, но е известно, че използва и пластове от морска трева, мангрови гори, пластове от водорасли и скалисти рифове [1]. Има горна и долна граница на дълбочината съответно 2 метра и 40 метра. Те живеят по двойки или на малки групи от 8 до 14 индивида. Могат да се намерят и близо до карфиолни корали от страната на водораслите на кораловите рифове. Младите екземпляри могат да бъдат намерени на пасажи, използващи Акропора за подслон. Броят на мъжките и женските е склонен да поддържа съотношение 1:1.
Рибата е важна за здравето на коралите, тъй като се храни с нея. водорасли които в противен случай биха могли да го задушат от свръхрастеж.
Диета
Като млад, диетата му се състои предимно от планктон . Възрастните са всеяден и се хранят с зоопланктон , но също така ще пасе върху нишковидни водорасли . [ 16 ]
Жизнен цикъл
Хвърляне на хайвера протича целогодишно, с пик между април и септември. Хвърлянето на хайвера се случва в късния следобед и вечерните часове около външните склонове на рифа. Това събитие се обозначава с промяна на цвета от еднороден тъмносин до бледосин. Мъжките агресивно ухажват женските членове на пасажа, което води до бързо излитане нагоре към повърхността на водата, по време на което се освобождават яйца и сперматозоиди. Яйцата са малки, приблизително 0,8 милиметра ( 1 ⁄ 32 инча) в диаметър. Яйцата са пелагични , всяка от които съдържа по една капка масло за флотация. Оплодените яйца се излюпват след двадесет и четири часа, разкривайки малки, полупрозрачни ларви със сребристи коремчета и рудиментарни опашни бодли. След като станат непрозрачни, черният „палитра“ върху младите екземпляри не се свързва напълно, докато не узреят. Тези риби достигат полова зрялост на 9–12-месечна възраст и с размер приблизително 149,22 мм. [ 6 ] Плодовитостта има тенденция да корелира положително с теглото.
Рибите в семейството Acanthuridae , включително Паракантурус , продукт алтрициален ларви, които не получават никакви родителски грижи. След излюпването си, тези ларви разчитат на запасите от жълтък, за да преживеят първите си два до три дни от живота си.
Значение за хората
Царственият син танг е от второстепенно търговско значение за риболова; въпреки това е риба стръв . Месото има силна миризма и не е много ценено. Тази риба може да причини сигуатера отравяне, ако се консумира от хора. Царските сини танги обаче се събират в търговската мрежа за аквариумна търговия. Докосването на танга рискува да бъдете сериозно порязани от опашен гръбнак . Тези гръбнаци, по един от всяка от двете страни на Опашният дръжка , областта, където опашката се съединява с останалата част от тялото, се удължава, когато рибата е стресирана. Бързото, размахващо странично движение на опашката може да причини дълбоки рани, които водят до подуване и промяна в цвета, представлявайки риск от инфекция. Смята се, че някои видове Акантур имат отровни жлези, докато други нямат. Бодлите се използват само като метод за защита срещу агресори.
Царственият син танг е една от най-разпространените и популярни морски аквариумни риби по целия свят, като заема 8-то място сред най-търгуваните видове в световен мащаб. През 1997–2002 г. 74 557 души са били продадени при официално проследени продажби. и през 2011 г. приблизително 95 000 Паракантурус са били внесени за употреба като морски декоративни риби. При прибиране на реколтата Паракантурус В дивата природа младите екземпляри са специално насочени към лов, тъй като са най-лесни за събиране поради склонността им да пътуват в пасажите. Паракантурус за човешка употреба се добиват в дивата природа, а не се отглеждат в аквакултури. Природозащитници насърчаване на усилията за преминаване към аквакултури с цел по-добро опазване на дивите популации.
The Yellow Belly Blue Tang, scientifically known as Paracanthurus hepatus, is a color variant of the popular Blue Tang, notable for its striking blue body and a yellow belly and tail. This variant also features a distinctive black marking on its upper body that forms a sort of "palette" design.
Key characteristics of the Yellow Belly Blue Tang:
Coloration: A vibrant blue body with a bright yellow tail and belly.
Markings: A black marking, shaped like a horizontal bar, extends from the back of the head, loops around the gills, and then extends back to the base of the tail.
Size: Can grow up to 8-12 inches (20-30 cm) in length.
Temperament: Generally peaceful but can become territorial and aggressive towards other tangs, especially when they mature.
Reef Compatibility: Reef safe, meaning they don't typically harm corals or other invertebrates.
Diet: Herbivorous, primarily consuming algae and marine plants.
Habitat: Found in coral reefs of the Indo-Pacific region.
Additional details:
The yellow coloration on the belly and tail is most prominent in adults, though even small juveniles may show some yellowing.
They are known for their active swimming and need a spacious aquarium with plenty of swimming room.
They are susceptible to certain diseases, particularly Ich, so maintaining good water quality and a healthy diet is crucial.
Their sharp tail spine (scalpel) is used for defense and can inflict a painful wound.
They require a varied diet, including algae-based foods, to maintain their health and reduce aggression.
The sugar cane shrimp, scientifically known as Parhippolyte uveae, is a small shrimp species characterized by its translucent body and distinctive markings. It inhabits caves and anchialine pools in the Indo-Pacific region, including areas like the Indian and western Pacific Oceans. These shrimps are generally peaceful and thrive in reef-style aquariums with plenty of hiding spaces.
Appearance:
Size: They typically grow to about 5 cm in length.
Coloration: The body is red with shades of white
Habitat: They are commonly found in caves, often in shallow coral reef environments, and sometimes in anchialine pools.
Behavior:
Activity: Some populations, like those in Kakaban Island, are photophobic, meaning they are most active at night. Others, like those in the Philippines, are considered "sun-lovers" and are more active during the day.
Diet: Sugar cane shrimp are omnivores, preferring meaty foods like brine shrimp, mysis, and phytoplankton.
Temperament: They are generally peaceful and safe for reef and fish-only aquariums.
Other Names:
They are also known as the Red Sugar Cane Shrimp or Red Prawn.
Aquarium Care:
Tank Size: A 10-gallon tank is generally recommended.
Environment: They do well in reef or fish-only aquariums and are coral and fish safe.
Acclimation: Shrimp are sensitive to changes in salinity, so proper acclimation is important.
Pavona corals are a genus of colonial, stony corals known for their various growth forms and common names like "Cactus Coral," "Potato Chip Coral," or "Lettuce Coral". They are part of the Agariciidae family and are distinguished by having clearly defined septocostae connecting corallites, resulting in a flower-like pattern on their surface. Pavona species exhibit a range of colors and growth forms, including columnar, club-shaped, or plate-like colonies.
Here's a more detailed look at Pavona corals:
Key Features:
Colonial:
They grow in colonies, forming various shapes like plates, branches, or columns.
Stony Corals:
They are a type of hard coral, meaning their skeletons are made of calcium carbonate.
Corallites:
They have shallow depressions called corallites, which are the individual polyp chambers within the colony.
Septocostae:
These are radial structures connecting the corallites, creating a distinct pattern on the coral's surface.
Zooxanthellae:
They contain symbiotic algae called zooxanthellae, which provide them with nutrients through photosynthesis.
Growth Forms:
Pavona corals can exhibit different growth forms, including columnar (Pavona clavus), plate-like (Pavona cactus), and branched (Pavona frondifera).
Examples of Pavona Species:
Pavona cactus:
Often called "Cactus Coral" or "Potato Chip Coral," they form thin, plate-like colonies with a distinctive cactus or lettuce-like appearance.
Pavona clavus:
Known for its columnar or club-shaped colonies, sometimes forming extensive single-species stands.
Pavona duerdeni:
This species forms clusters of cream-colored lobes or discs, with a smooth appearance due to the small corallites on their surface.
Pavona frondifera:
This species has a more delicate, frond-like growth form, often found in lagoons and on upper reef slopes.
Care Considerations:
Lighting:
Pavona corals typically thrive in medium to strong lighting.
Water Movement:
They generally benefit from medium to strong water movement to help with feeding and prevent the accumulation of detritus.
Feeding:
While they are primarily photosynthetic, they may also feed on rotifers and other microfauna.
Aggression:
Some Pavona species, like encrusting forms, can be aggressive and may sting other corals.
Percnon gibbesi, commonly known as the Sally Lightfoot Crab or Nimble Spray Crab, is a marine crab species characterized by its very flat, thin, and wide carapace (shell). It has a distinctive red to brown coloration, sometimes with fine green marbling, and legs with yellow rings at the joints. Adults can reach a carapace width of about 30 millimeters (1.2 inches). They are known for their agility and speed, especially in their natural rocky habitat.
Physical Characteristics:
Carapace: Flat and thin, with a width of about 30mm.
Coloration: Varies from red to brown, sometimes with green marbling.
Legs: Long and flattened, with yellow rings at the joints.
Spines: Each of the five pairs of walking legs has a row of spines along the leading edge.
Habitat and Behavior:
Percnon gibbesi is native to the Eastern Atlantic, the Mediterranean, and the Canary Islands.
It is considered an invasive species in many parts of the Mediterranean.
It is commonly found in rocky, intertidal and subtidal zones, often hiding under rocks and in crevices.
They are known for their scavenging behavior, feeding on algae, detritus, and small invertebrates.
While generally reef-safe, larger individuals can become aggressive and may prey on small fish and other invertebrates
The "Purple Porcelain Crab," Petrolisthes sp., is a small, flat-bodied crab with a distinctive coloration, known for its vibrant purple hues and the ability to detach its claws when threatened. These crabs are found in tropical oceans and are popular additions to reef aquariums due to their peaceful nature and reef-safe qualities.
Physical Characteristics:
Size:
The carapace (body shell) can grow up to 20 millimeters (0.79 inches) wide.
Shape:
They have a flattened, rounded body, well-suited for hiding in crevices and under rocks.
Coloration:
While often reddish-brown or blueish-grey, they are known for their vibrant purple claws and markings on the body. The claws (chelipeds) are disproportionately large and may have a blueish hue, particularly at the joints (knuckles).
Claws:
They possess large claws that are easily detachable as a defense mechanism.
Legs:
They have four pairs of walking legs, with the fifth pair being reduced and tucked under the abdomen.
Antennae:
Long antennae are located beside the eyes.
Behavior and Ecology:
Habitat:
They are typically found on rocky substrates in intertidal and shallow subtidal zones.
Feeding:
Petrolisthes sp. are filter feeders, using specialized limbs near their mouths to capture plankton and other small particles from the water. They may also scavenge for food and are known to feed on "marine snow" and micro-invertebrates.
Defense:
They are known for autotomy, the ability to detach limbs, especially claws, when threatened.
Reef Safe:
They are generally considered reef safe and pose no threat to other inhabitants of a reef aquarium.
Social Behavior:
They often live in pairs or small groups.
In Aquariums:
Tank Setup: They do well in aquariums with plenty of live rock for hiding and feeding.
Water Parameters: Maintain stable water parameters suitable for a marine aquarium.
Feeding: Supplement their filter feeding with meaty foods, such as small pieces of fish or shrimp, and plankton-based foods.
Engineer gobies, also known as convict gobies or worm gobies, are a unique and fascinating species native to the Indo-Pacific region. They are known for their burrowing behavior, constructing intricate tunnel systems in sandy substrates, which they use for shelter and to raise their young. These fish exhibit interesting color changes as they mature, initially displaying black and white horizontal stripes, which later transition into vertical bands.
Physical Description:
Size: Engineer gobies can grow up to 12 inches (30 cm) in length.
Body Shape: They have a slender, eel-like body shape.
Coloration:
Juveniles: Black with bright white or yellow horizontal stripes, often mimicking venomous catfish.
Adults: Black with white vertical bands.
Behavior and Ecology:
Burrowing:
Engineer gobies are renowned for their burrowing behavior, constructing elaborate tunnel systems in the sand.
Social Structure:
They are social fish and often live in groups, with multiple individuals sharing tunnel systems.
Mimicry:
Juvenile engineer gobies mimic venomous catfish to deter predators.
Diet:
They are carnivorous and will consume meaty foods, including frozen and live options.
Care in Aquariums:
Tank Size:
A minimum of 55 gallons is recommended, with plenty of substrate for burrowing.
Tank Mates:
They are generally peaceful but can become territorial with other blennies, gobies, or dartfish in smaller tanks.
Diet:
A varied diet of frozen and live meaty foods is essential.
Reef Safe:
Engineer gobies are considered reef-safe and generally pose no threat to corals or most invertebrates.
Premnas epigramma, commonly known as the Gold Nugget Maroon Clownfish, is a designer variant of the Gold Stripe Maroon Clownfish (Premnas sp. epigrammata). It is characterized by its unique coloration, transitioning from a juvenile white body with maroon fins and face to a vibrant yellow adult with maroon extremities. These clownfish are known to be relatively easy to care for and can be kept in pairs, with the larger fish automatically becoming female in the absence of a pre-existing female.
Here's a more detailed description:
Appearance:
Juvenile Gold Nugget Maroons have a white body with maroon fins and face. As they mature, yellow coloration develops, eventually covering most of the body, with maroon remaining on the extremities.
Size:
They are among the largest clownfish species, reaching a maximum size of around 15cm.
Temperament:
They are generally semi-aggressive, particularly towards other fish when defending their anemone or territory.
Reef Compatibility:
They are compatible with reef aquariums.
Origin:
They are found in the waters around Indonesia.
Diet:
They are omnivorous and will readily accept a variety of foods including pellets, flakes, and frozen or live foods.
Anemone Relationship:
While they don't require an anemone to survive, they will readily host with various types, including Bubble Tip Anemones (Entacmaea quadricolor).
Breeding:
They are known to breed in captivity, and the dominant fish in a pair will become female if needed.
Protula bispiralis, commonly called a red fanworm or mopworm, is a marine polychaete worm. It's known for its distinctive, feathery branchial crown (the "fan" or "mop") and its calcareous tube. The worm lives within this tube, secretes it, and can attach it to hard surfaces like rocks or coral reefs.
More details about Protula bispiralis:
Size:
The worm itself can reach 6-10 cm in length, and the branchial crown can be up to 20 cm wide when fully extended.
Branchial Crown:
The crown is made of white radioles (feathery branches) and has a base that can be red to pink.
Tube:
The calcareous tube is white and can have a diameter of up to 1 cm.
Habitat:
Protula bispiralis inhabits shallow waters, typically 3-10 meters deep, often attaching to hard surfaces or under rocks.
Feeding:
It's a filter feeder, capturing small plankton and organic particles in the water column.
Sensitivity:
The worm is sensitive to movement and will retract into its tube when disturbed
