Lobophyllia hemprichii, commonly called lobed brain coral or largebrain root coral, is a large polyp stony coral known for its vibrant colors and fleshy texture. It forms colonies that can be flat to hemispherical, reaching diameters up to 5 meters. These colonies can consist of multiple adjacent colonies, sometimes of different colors, fused together. The coral's skeletal structure (corallites) can be tubular or arranged in valleys with ridges, and the septa (vertical blades within the corallite) have tall, sharp teeth. It is a zooxanthellate coral, meaning it hosts symbiotic algae that provide it with nutrients through photosynthesis.
Here's a more detailed breakdown:
Growth Form:
Lobophyllia hemprichii forms colonies that can be flat or hemispherical, with individual corallites that may be tubular (phaceloid) or arranged in valleys (flabello-meandroid).
Corallite Structure:
The corallites, which are the skeletal cups that house the polyps, can be tubular or arranged in valleys with ridges. Septa, the vertical blades within the corallite, taper in thickness and have prominent, sharp teeth.
Polyps:
The polyps are thick and fleshy, able to retract into the corallites or extend their tentacles to feed. They can have either smooth or rough surfaces.
Coloration:
Lobophyllia hemprichii exhibits a variety of colors, including shades of gray, pink, violet, or yellowish-brown. Some colonies may have a uniform color, while others display multiple colors concentrated around the mouths or valleys.
Habitat:
It's commonly found in the Indo-Pacific region, particularly on upper reef slopes, where it can form large, dominant stands.
Symbiosis:
Like many corals, L. hemprichii is zooxanthellate, meaning it harbors symbiotic algae (dinoflagellates) within its tissues, which provide it with nutrients through photosynthesis.
Aggression:
It's known to be a somewhat aggressive coral, capable of extending sweeper tentacles to defend its space.
Lobophytum is a genus of soft corals, also known as devil's hand or finger leather corals, found in the Indo-Pacific region. These corals are characterized by their fleshy, finger-like outgrowths forming an umbrella-like structure on a short stalk. They are often tan or purple, but can also be brightly colored.
Key features of Lobophytum corals:
Appearance:
They resemble Sarcophyton (toadstool leathers) but have thick-fleshed, finger-like outgrowths.
Distribution:
Found in shallow water throughout the tropical Indo-Pacific.
Identification:
Accurate species identification requires microscopic examination of sclerites (calcareous needles).
Care:
Lobophytum corals require moderate to high lighting to support zooxanthellae, filter-feed, and may benefit from plankton supplements.
Aggression:
They are moderately aggressive, potentially releasing a toxin that irritates other corals.
Propagation:
Lobophytum corals are known for easy propagation and "fragging".
Microbiome:
Research suggests that the soft coral microbiome is relatively resilient to short-term environmental stressors.
Lighting:
Lobophytum corals are not particularly picky about lighting, but low to moderate light is generally preferred.
Salinity:
Maintaining a salinity between 34/35 per mille (1.022 and 1.024 density) is crucial for their health.
Lysmata amboinensis е всеяден скариди видове известен с няколко общи имена, включително Тихоокеанска скарида-чистачка . Счита се за скарида-чистачка, тъй като се храни с нея. паразити и мъртвите тъкани от рибата съставляват голяма част от диетата ѝ. Видът е естествена част от коралов риф екосистема и е широко разпространена в цялата тропиците обикновено живеят на дълбочина от 5 до 40 метра (16–131 фута).
Lysmata amboinensis Може да достигне дължина на тялото от 5–6 сантиметра (2,0–2,4 инча) и да има дълги бели антени. Възрастните скариди са бледи на цвят с надлъжни ивици по черупката си; една централна бяла ивица с по-широки аленочервени ивици от двете страни. Скаридата има дълъг ларвен стадий и необичайно полово съзряване, като първоначално е мъжки, но се превръща във функционален екземпляр. хермафродит веднъж узряло.
Lysmata amboinensis е популярен в домашни и обществени аквариуми, където обикновено се нарича скариди-чистачи скункс ; това се дължи на поразителните им цветове, мирния им характер и полезността им симбиотично почистване връзка, която може да се наблюдава и в плен.
Възрастните скариди могат да достигнат дължина на тялото от 5–6 сантиметра (2,0–2,4 инча) с два чифта дълги бели... антени . Тялото и краката са бледо кехлибарени на цвят с надлъжни ивици по черупка : една централна бяла лента е оградена от по-широки аленочервени ленти. Има няколко симетрични бели петна по червената опашка. Най-предните антени се разклоняват на две, което прави скаридата да изглежда сякаш има три чифта антени. Както при всички десетоноги Има 10 чифта ходещи крака, като най-предният чифт има щипки ( пинцерти ). Пред ходещите крака има чифт бели... максилипеди използва се за хранене. Под гръден кош зад ходещите крака са сдвоени плеоподи (плувни кошки), използвани за плуване и мътене на яйца. [ Lysmata amboinesis] имат чифт очи с форма на стъбло, въпреки че експериментите показват, че имат грубо зрение и са далтонисти ; тази ниска пространствена разделителна способност прави малко вероятно те да видят поразителните шарки на други скариди или тропически риби.
Разпространение и местообитание
Lysmata amboinensis е местен за кораловите рифове по целия тропиците включително Червено море и Индо-Тихи океан . Те живеят в тропическите коралови рифове между дълбочина от 5 до 40 метра (16–131 фута) и обикновено се намират в пещери или рифови издатини.
Жизнен цикъл
Lysmata amboinesis снасят яйца, които възрастните скариди държат прикрепени към своите плеоподи . Ранните ларви се наричат науплиите които се излюпват в по-развити ларви, наречени зоеи, и преминават през свободно плаващ планктон етап. През това време те се хранят с друг планктон и линеене през 14 идентифицирани етапа, достигайки приблизително 2 сантиметра (0,79 инча) дължина за 5-6 месеца. В този момент ларвите ще се установят и метаморфоза в по-зряла форма, макар и все още не във възрастно състояние. Това се постига след няколко линеене, които се случват на всеки 3–8 седмици.
Всяка скарида започва като мъжки, но след няколко линеене се превръща в хермафродит което им позволява да функционират едновременно като мъжки и женски при взаимодействия с друга скарида; тези скариди нямат чисто женска форма. Тази форма на полово съзряване е научно описана като „протандричен едновременен хермафродитизъм“ и е уникална за Лисмата скариди сред други десетоноги ракообразни. При едно хвърляне на хайвера, възрастните скариди снасят между 200 и 500 яйца, които първоначално са прикрепени към плеоподи и са зеленикави на цвят; яйцата набъбват и изсветляват преди излюпването, а няколко ще станат сребристи в деня на излюпването. Яйцата се излюпват около здрач, освобождавайки ларви с дължина 3–4 милиметра (0,12–0,16 инча) в свободно плаващите пелагична зона.
Поведение
Lysmata amboinesis Не живеят на големи групи, по-често по двойки, и макар че са всеядни, се смята, че извличат голяма част от храната си от почистване на паразити и мъртви тъкани от риби. Тяхното чифтосване е наблюдавано в плен, където то включва малко ритуали: двойка напълно зрели хермафродитни скариди се редуват в линеенето си, чифтосването се случва малко след линеене, когато едната скарида, действаща като мъжка, следва другата, действаща като женска, която ще мъти оплодените яйца; когато следващата скарида линее, ролите и следователно видимият пол се разменят.
В плен L. amboinesis Наблюдавано е, че са социално моногамни, проявявайки такава агресия, че ако се държат в групи от повече от 2 индивида, една двойка ще убие останалите. Въпреки че обикновено не се срещат в големи групи в дивата природа, не е известно дали са социално моногамни в естествената си среда.
Симбиоза
Lysmata amboinesis , подобно на другите скариди-чистачи, има симбиотична връзка с „клиентска“ риба, при която и двата организма се възползват; скаридите получават храна от яденето паразити живеещи с големи риби, а клиентите се възползват от премахването на паразитите. Почистващите организми, включително скариди и риби, могат да се съберат на едно място на риф в така наречената „ почистваща станция “, която рибите посещават, когато е необходимо; почистващите скариди изпълняват люлеещ се танц от едната страна на другата, за да сигнализират за услугите си, когато рибата се приближи. Премахването на паразити в плен се случва главно през нощта, въпреки че не е известно дали това се дължи на поведението на скариди или риба гостоприемник. Освен това, почистващите услуги, предоставяни от скаридите, подпомагат заздравяването на рани от наранени риби, което подкрепя хипотезата за симбиоза. L. amboinesis Също така често се среща да живее в пещери с рибите си клиенти, като например мурените, осигурявайки на скаридите защита от хищници.
Поради ползите от по-чистите скариди за рибата, която почистват, Lysmata amboinensis и други видове са предложени като потенциално полезни за аквакултурите.
Общоприето име
Lysmata amboinesis в търговията с морски аквариуми обикновено се нарича скариди за почистване на скункс , скариди с бели ленти или алени скариди за почистване поради външния си вид, но това фамилно име понякога се използва и за Дебелиусова лисмата .
В аквариума
Много видове Лисмата , включително L. amboinesis обикновено се отглеждат в аквариуми със солена вода ; те са безопасни и полезни, тъй като ще почистят както аквариума, така и рибите, но няма да навредят на коралите. Поради тези причини те често се отглеждат както в домашни, така и в обществени аквариуми за образователни цели, понякога в „басейни за докосване“, които позволяват на посетителите да поставят ръката си във водата, така че скаридите да почистят ръката си.
Въпреки значителните усилия L. amboinesis остава трудно за култивиране в плен, въпреки че възрастните редовно хвърлят хайвера си. Цикълът от хвърляне на хайвера до възрастна форма отнема приблизително 6 месеца, през които по-голямата част от ларвите умират. Поради това, повечето скариди, продавани в аквариумната индустрия, са уловени в дивата природа, което е довело до опасения относно негативните ефекти от премахването им върху естествените рифове, въпреки че понастоящем няма доказателства за такъв ефект.
Lysmata debelius е видове от по-чисти скариди местни за Индо-тихоокеанския регион . Популярен е в търговията с аквариуми, където е известен като огнени скариди , кръвни скариди или алени скариди за почистване .
Lysmata debelius расте до 3 сантиметра (1,2 инча) дължина, с мъжки и функционални хермафродити изглеждащи подобни. Има червено тяло с ясно изразен бял цвят. антени и бели връхчета до третата до петата переоподи . Има бели точки по цефалоторакс и крака; бели точки по корема се различават Л. спелнида от Л. дебелиус . ]
Lysmata debelius е един от група видове от рода Лисмата който има ролята на по-чисти скариди в рифовите екосистеми, наред с Л. амбоиненсис , Л. грабхами и L. splendida . [ 5 ] Това е популярно аквариум домашен любимец.
Lysmata debelius е хермафродит и следователно всякакви два индивида могат да се чифтосват. Излюпването на яйца, линеене и копулация цикълът е идентичен с този на L. wurdemanni , даващ седмични партиди зоеи от всяка двойка.
The Ornate Leopard Wrasse (Macropharyngodon ornatus) is a colorful marine fish known for its intricate patterns and vibrant coloration. Adults typically display a mix of browns, yellows, and whites, with darker lines resembling a leopard's spots, hence the name. They exhibit sexual dimorphism, with males generally larger and more brightly colored than females.
Physical Characteristics:
Coloration: Adults have a reddish head, thorax, and abdomen with greenish-yellow bands and spots. The body is mostly covered in blackish shading. Males tend to be darker than females.
Spots and Lines: The distinctive "leopard" pattern is formed by darker lines on a lighter background.
Size: They typically reach a length of around 10-13 cm.
Sexual Dimorphism: Males are generally larger and more brightly colored than females.
Other notable features:
They inhabit lagoon and sheltered seaward reefs, often in areas with mixed sand, rubble, and coral.
They are found in the Indo-Pacific region, including Sri Lanka, western Australia, and Indonesia.
They are collected for the aquarium trade.
They are considered reef safe, but may consume small crustaceans and other invertebrates.
They require a sandy substrate to bury themselves in at night.
Mangrove trees are salt-tolerant plants that are grown in saltwater aquariums for their aesthetic appeal and natural nutrient control capabilities. They filter salt from the water through their roots and can help reduce nitrates, phosphates, and other organic waste. In the aquarium, they have visible roots and leaves that create a unique, natural-looking environment, but they require high light, proper water parameters, and can consume nutrients so heavily that you may need to supplement them.
The brackish aquarium - Algone
Brackish habitats can be found in nature throughout the world where river deltas meet the ocean. These environments are known as e...
Error! Filename not specified.
Algone
Red Mangrove Buy 2 Get 1 FREE | Saltwater Plants
This plant tolerates poor water quality and weak water movement. However, it ( red mangrove (Rhizophora mangle ) is adapted to liv...
Error! Filename not specified.
AlgaeBarn
Adaptations and functions
Salt filtration:
Mangroves have evolved to filter out about 90% of the salt as it enters their roots. Some species can also excrete salt through glands on their leaves.
Nutrient control:
They act as a natural filter for the aquarium, consuming nitrates, phosphates, and other organic waste. Larger mangroves are more effective at this.
Aesthetics:
Their unique stilt or prop roots, as seen in the popular Red Mangrove, create a beautiful and naturalistic look in the aquarium, especially in a reef tank or brackish setup.
Stress and care:
Mangroves are sensitive to nutrient fluctuations. If they consume too many nutrients, you may need to dose the tank with some nitrates and phosphates to prevent the corals from suffering. A lack of magnesium can also stress the plant.
Lighting:
They require high-output lighting, preferably in a warm white spectrum.
Any experience growing mangrove trees in aquariums? - Facebook
10.09.2022 г. — * Jeff Brinegar. You'll need very strong lighting. 3 yrs. * Jamie Lynn. So if you are looking for the cool roots of ...
Error! Filename not specified.
Facebook
Mangroves trees and shrubs
Silt roots: In some mangrove species, roots diverge from stems and branches and penetrate the soil some distance away from the mai...
Food and Agriculture Organization
Elevate Your Aquarium with Home-Grown Mangroves
Red mangroves have the ability to replace sodium ions, which are present in salt water, with magnesium ions. If you have a salt wa...
Error! Filename not specified.
TopTropicals.com
Mangroves in the Wild & Aquarium | Tropical Fish Hobbyist ...
Mangroves in the Wild and in the Home Aquarium. Author: Richard Aspinall. Salt-tolerant plants that are as unusual as they are bea...
Error! Filename not specified.
TFH Magazine
Aquarium setup and care
Lighting:
Provide moderate to high lighting, ideally with a PAR (Photosynthetically Active Radiation) value between 200 and 600.
Water parameters:
Keep the water temperature between 78–83°F and the salinity up to1.024
specific gravity (sg). The ideal pH is 7.0–8.4 and dKH 8–12.
Root placement:
For the most striking look, allow the roots to hang suspended in the water, rather than burying them.
Leaf care:
Regularly misting the leaves with freshwater can help avoid a buildup of salt on the leaf surfaces.
Substrate:
Plant the pods in a substrate like sand or a "miracle mud".
Nutrient balancing:
Monitor nutrient levels, especially nitrates and phosphates, as mangroves can "bottom out" the tank, which can stress other inhabitants. Be prepared
Maretia planulata, commonly called the Sea Mouse Urchin or Longspine Heart Urchin, is a species of heart urchin that is known for its algae-eating habits and its role in maintaining a healthy aquarium environment. These urchins are found in sandy, intertidal areas and seagrass beds, typically to depths of 60 meters. They are sediment feeders, meaning they burrow through the substrate and process edible bits of food found within it.
Key characteristics and description:
Appearance: The Sea Mouse Urchin has a distinctive oval shape with a more elongated body than some other urchin species. It has sparse, long spines that are banded brown/orange and white, interspersed with many shorter, moveable white spines.
Size: They grow to about 6 cm in length.
Behavior: They are mainly nocturnal, often only emerging at night.
Diet: They are omnivores and can be supplemented with green feed when algae are not plentiful.
Habitat: They prefer sandy environments and can be found in intertidal zones and seagrass beds.
Reef-safe: They are considered reef-safe and can coexist with other marine life in an aquarium.
Live marine copepods are small, naturally occurring aquatic crustaceans that serve as a highly nutritious, live food source for various marine fish, including difficult-to-feed species like mandarin fish and seahorses, as well as fish larvae. They are rich in essential nutrients, high-quality fats, and proteins, which support growth, enhance pigmentation, and improve disease resistance in fish. In addition to being a primary food source, copepods also contribute to a healthy aquarium by helping to cycle nutrients and consume algae and detritus, functioning as a natural clean-up crew.
Benefits of Feeding Live Copepods to Marine Fish
Superior Nutrition:Copepods provide essential proteins, omega-3 and omega-6 fatty acids, and other vital nutrients that promote the health and development of marine fish, especially young fish and fry.
Natural Feeding Behavior:Their natural movement triggers a feeding response in fish, mimicking natural foraging behaviors and making them an ideal food for picky or challenging species like mandarins.
Enhanced Fish Health:The high nutrient content and live nature of copepods can improve a fish's immune system, increase resistance to disease, and reduce stress.
Improved Pigmentation and Growth:Feeding copepods can lead to better coloration in fish and improve their overall growth rates and survival rates.
Aquarium Benefits:Beyond being food, copepods are an active part of the marine ecosystem. They graze on algae and consume detritus, helping to keep the aquarium clean and cycle nutrients.
Suitable SpeciesLive marine copepods are particularly beneficial for:
Difficult-to-Feed Species:Mandarin fish, pipefish, and seahorses.
Fish Larvae and Fry:Their small size and high nutrition make them perfect for young fish and newly hatched larvae.
Corals and Filter Feeders:Copepods and their eggs are also consumed by corals and other filter-feeding organisms.
How to Use and Introduce Copepods
Add to the Aquarium:Introduce bags of live copepods into your aquarium to allow them to reproduce and establish a population.
Utilize Refugiums:Adding copepods to a refugium can create a self-sustaining food source and benefit the larger display tank.
Regular Introduction:Consistently adding copepods helps ensure a continuous supply of live food for your fish and other tank inhabitants.
Mega Media Filter Medium
Aquarium Systems Mega Media Small is a synthetic filtration media with a special unique structure allowing, among other things, the retention of large and small impurities.
Aquarium Systems Mega Media can be used with all types of internal and external filters, and
aquariums with sump filters. Its special structure gives this synthetic media the capacity for efficient absorption over a long period of time.
Product features :
The product is chemical free and has no effect on the parameters of the water.
It has a large filtration volume and can be rinsed and reused several times, making it a superior quality and highly economical filtration wool.
Utilisation :
• Loosen before use and rinse with clean water.
• Then place the wool in your filtration system, or directly in the aquarium as a laying medium or hiding place for fry.
• Large absorption capacity.
• Reusable and highly economical.
• Freshwater and seawater.
Mespilia globulus, commonly known as the Globular Sea Urchin, is a small, spherical sea urchin found in tropical shallow reef habitats. It's characterized by its radially symmetrical, globe-shaped body and relatively small spines, usually brown, red, or dark in color. This sea urchin can grow up to 5 cm in diameter and is known for its algae-eating habits.
Here's a more detailed description:
Size and Shape: The Globular Sea Urchin is small, with a maximum diameter of about 5 cm. Its body is spherical, making it resemble a small, spiny ball.
Spines: It has relatively short spines, which can grow up to 2 cm long. These spines are typically brown, red, or dark in color.
Habitat: Mespilia globulus is found in shallow, tropical reef habitats.
Diet: It is a herbivore, primarily feeding on algae at night.
Behavior: During the day, it often hides on rocks or in crevices, emerging at night to graze on algae. It also exhibits a unique covering behavior, using sponges, shells, and algae.
Appearance: The urchin's radial symmetry and short spines are distinguishing features.
Other Names: It is also known as the Sphere Sea Urchin or the Tuxedo Urchin
Price per polyp
Metarhodactis is a genus of corallimorpharian, specifically the genus Metarhodactis, belonging to the family Discosomidae. It's a monotypic genus, meaning it contains only one species, Metarhodactis boninensis. These organisms are known for their large, oval-shaped oral discs with curled edges and unbranched papilliform tentacles. They are also characterized by having a high density of zooxanthellae in their tentacle gastrodermal tissue.
Here's a more detailed breakdown:
Classification:
Metarhodactis is a corallimorpharian, falling under the phylum Cnidaria, subphylum Anthozoa, class Hexacorallia, order Corallimorpharia, and family Discosomidae.
Description:
Studies on Thai specimens of Metarhodactis have shown they possess oval-shaped oral discs with curled edges and unbranched papilliform tentacles.
Zooxanthellae:
These corals have a symbiotic relationship with zooxanthellae, which are photosynthetic organisms that provide them with nutrients.
Nematocysts:
Metarhodactis possesses a variety of nematocysts, with holotrichs III and microbasic p-mastigophores being the most abundant.
Reproduction:
Male and female reproductive organs are found in separate individuals.
Distribution:
The species Metarhodactis boninensis is found in various parts of the world, including Thailand and Japan.
